Синдромът на постоянната сексуална възбуда (Persistent Sexual Arousal Syndrome, PSAS), представлява заболяване, което е противоположно на фригидността при жената. Страдащите от този синдром жени, изпитват регулярно повтарящи се, неконтролируеми и различно продължителни пристъпи на сексуална възбуда при отсъствие на обект на полово желание. Синдромът се явява аналог на мъжката болест - приапизъм (добре известно полово разстройство при мъжете, характеризиращо се с необикновено продължителна и болезнена ерекция, която не е свързана с полово влечение).
PSAS се наблюдава тогава, когато жената се намира във възбудено състояние против собствената й воля и при отсъствие на полово влечение. Периодичните неконтролируеми пристъпи на възбуда, като правило завършват в началото с оргазъм, а по-късно оргазмът преминава в силно болезнени спазми в областта на корема и органите на малкия таз. Така описан, синдромът се различава напълно от нимфоманията, като двете състояния доскоро се бъркаха и припокриваха като теория и диагностично уточняване.
Всеки пореден пристъп на синдрома може да бъде провокиран практически от всяко движение и минимално физическо усилие, което ограничава активността на жените в реалния живот, поради неудобството, което изпитват. Често при болните жени се наблюдават тежки отоци и силно кръвоснабдени полови органи. Половите сношения или мастурбацията не довеждат до облекчаване на симптомите. Това е тежко разстройство, което няма нищо общо с приятните усещания, с които обикновено се асоциира сексуалната възбуда. При особено тежките форми на синдрома, жените преминават през различни нервно-психични нарушения, вкл. и до опити за самоубийство.
В болшинството зафиксирани случаи, причините за синдрома на постоянната сексуална възбуда остават неясни. Сходни състояния настъпват при хормонален дисбаланс, органични поражения на лимбичната система на главния мозък, а също и след операции на органите на малък таз при жената. Описани са случаи при жени, които дълго време са подложени на диетичен режим, в който преимуществено присъстват фитоестрогените. Интересното е, че при внасяне на корекция в хранителния режим, оплакванията се преустановяват. При много пациентки, заболяването се развива обикновено след завършване на лечебен курс с антидепресанти от групата на инхибиторите на обратното захващане на серотонина.
PSAS като диагноза е определен едва през 2001 година и официално първото описание е било публикувано от американската изследователка Сандра Лейблъм, като броят на изучените случаи бил доста малък, тъй като голяма част от жените се стеснявали да споделят този проблем със сексолозите или своите гинеколози. Вероятно истинският брой на пациентките е доста по-голям. В особено тежко положение се намират жените от консервативни и религиозни общности, чийто представители могат да обявят жените за морално изпуснати и опорочени създания.
В момента, за лечение на синдрома се използват разнообразни методи, със спорен ефект. Описани са случаи, при които състоянието на пациентките се подобрява след прием на препарата Депакот, който се използва за лечение на раздвоението на личността, при епилепсия, мигрена. Описан е и случай на хирургично лечение на болна, на която се наложила операция за намаляване кръвоснабдяването на половите органи с изсичане на множеството съдове.
