колкото по-бързо действаш толкова повече не остава да мислиш и се втурваш в коловоза от сивота… И бягаш ( по възможност от себе си).., Усещаш аромата на гнило и най-лошото е , че той идва от теб … Загубен си, но не искаш да се намираш защото се плашиш от това, което ще видиш в огледалото…
То те побърква, разочарова, плаши, дразни и вбесява… И оставаш вено бързащи и недоволен електрон, който се отдава на студеното … защото то е всичко, което остава … Студеното толи … В очите… в огасналите очи … Студеното винаги те обича и те пази … Да съществуваш … Без смисъл …
