За пореден път стоя и цъкам на компютъра … Слушам някаква мазна чалгия в дясното си ухо, но и на нея се радвам 
добре де … сменям песента … и тя не можа да ме събуди … Така сега опитвам с поп/рок (идея си нямам за стилове на музиката).
Умирам за сън .. И в момента единственото нещо, за което мечтая е да стане 12:15 ( тогава приключва Деня!!! ) …
Звнъя на приятелката си да я събудя … НЕУСПЕШНО!!! Пак трбва да крещя не й ли писна ?
Мисля си за моето момче… Вчера пак имахме спор ( но дори не съм сигурна, че той разбра)… Как мога да обясня на един мъж, че жената предпочита да чува лъжи които са хубави , отколкото да й казваш истината … Така и той преживява ад и жената също… Щом си решил да караш с някакъв човек дълго време трябва да се учиш да спестяваш някои неща .. Глупаво, а? ама као знаете колко помага… Представете си (ще използвам най-глупавия пример, за да не се налага да използвам нецензорни думи): имате си мъж който е златен. От която и страна да го погледнете е уникален обаче един ден осъзнавате, че очите му (примерно ) не ви харесат и освен това ви дразнят и в един момент вие изръсвате имаш ужасни очи, не мгоа да те познасям и прочие . става скандал ,крещите, плачете , нагрубявате се обаче няма какдо да направите дори и да победите в спора… Съгласете се – не можете да му извадите очите или може?
Просто искреноста понякога тежи доста, а нищо не може да се промени за добро или лошо …
Е, какво мислите, права ли съм ?… Или да ви избода очите 
