Ето го момента, в който вече мога да разкажа подробно какво се случи с проекта ни по история…
Миналата срябва го представихме в училищната актова зала. Това беше нашия птоект по родолюбие. Хората, които правихме проекта бяхме аз, Венци и Рачо (съученици). Положихме доста усилия както вече написах (мисля), но докато го правече никой не подозираше, че ще се наложи да го представяме все пак можеше и да си го гледат сами
Представянето беше в сряда, а на нас ни казаха за това вторник следобяд. Трябваше да напиша реч – до тук добре, но трябваше да я кажа и аз, което ме побърка … Вечерта имаше „Вечер на Вермута“ после Кирил ме изведе на кръчма … не бях драснала и ред все още, а речта ми трябваше … На чаша вермут се пишело по-добре – истина е !
Сутринта станах, пооправих се малко, топирах си косата ( реших, че си струва) и … тръгнах ..
Имам ужасна сценична треска …Направо се побърквам при мисълта, че трябва да говоря пред много хора и да представям нещо, което съм създала аз, защото ако то бъде отхвърлено не отхвърлят само есе или проект, а и мен самата, което е пагубно за мен. Най-неприятното беше, че трябваше да си чета есето, което написах по темата … Цял ден си припявах песента от „Грозна като смъртта“ Can`t Fight The Moonligh и определено помогна … Дойде представянето, Кирил дойде, което ме хвърли в небесата, защото имаш на кого да се облегнеш, има ръка, която можеш да посиниш от стискане и въпреки това някой да те прегърне и да ти каже, че ще успееш … Цялата треперех… Излязох … За моалко не се убих с токчетата, който си бях намъкнала, изстрелях си есето като картечница… Имах чувството, че викам, но това беше единствения начин, по който мога да изкарам някакъв звук от устата си, защото усещах сърцето си в трахеята… Цялата улсираше и имах чувството, че някакъв бизон е стъпил върху мен
… Всичко свърши … поех си въздух и Лили дойде да ме гушне. Нямах и идея, че тя е там
Бях ужасно щастлива – тя, Марин и Гочо бяха останали 2 часа след тежкия учебен ден, за да видят как ще се представя аз …АЗ!!!!

Почувствах се наистина обичана !!! Наистина !!! Благодаря ви Приятели!!!!!!!!! Благодаря ти й на теб, Пате!!!