От доста време всяка сутрин проверявам късметчето си в един сайт www.emate.com Късметчето ми тази сутрина беше: „От което черпим добро, от същото може да черпим и зло, а и начин да избегнем злото. Така например дълбоката вода е полезна в много отношения, но е и вредна – може да се удавиш в нея. Ала това може да се избегне – научи се да плуваш. Демокрит“ …
за пореден ден установих и че плуването ми куца и то доста
Искам да се похваля ( да не ми е уруки де
), че с Кирил всичко върви добре… Вече 7 месеца сме заедно и съм ужасно щастлива … Уви само той остава до мен. Чак сега успавам да си обясня какво значи че приятелите и роднините са до време.
Искарвам всяко свободно време заедно с него. На 19 е , Пловдив ( близичко ми е
). Когато го погледна някак си чувствам онова, което никой до сега не пожела да ми даде. Имаме много сходни интереси и колкото и остри камъни да сме и колкото и разногласия да имаме сме заедно . Аз самата се съмнявах, че бих здържала толкова време с някого, но както казват старите хора – никога не знаеш от къде ще изкочи зайчето
Четвъртък вечер беше магическа. Заведе ме у тях, завърза ми очите, бях ужасно стресната, защото не знаех какво става… Когато махнах шала целия апартамент беше тъмен и имаше пътечка от свещи … Имаше листчета, на които пишеше най – прекрасните думи които някой някога може да си представи…Имаше и роза
Направо летях.. Докато следях пътечката от свещи и четях дуимте си зададох въпроса „Защо?“ и все още не мопга да си отговоря на него … Понякога човек търси любов и умисвка, инежност от всеки – от детето на учлицата, от магазинерката, от стария човек на улицата, от бармана в кафето … а никой, за Бога, никой не я дава… Много често хортата се молим само за малко топлина от някой човек, а точно той става сляп за нашите молби и желания. Аз видях моето момче и се радвам че не останах сляпа за него, защото слепотата е нещо ужасно страшно …