Късметче & Моето момче …

От доста време всяка сутрин проверявам късметчето си в един сайт www.emate.com Късметчето ми тази сутрина беше: „От което черпим добро, от същото може да черпим и зло, а и начин да избегнем злото. Така например дълбоката вода е полезна в много отношения, но е и вредна – може да се удавиш в нея. Ала това може да се избегне – научи се да плуваш. Демокрит“ …

за пореден ден установих и че плуването ми куца и то доста :)

Искам да се похваля ( да не ми е уруки де :P ), че с Кирил всичко върви добре… Вече 7 месеца сме заедно и съм ужасно щастлива … Уви само той остава до мен. Чак сега успавам да си обясня какво значи че приятелите и роднините са до време.

Искарвам всяко свободно време заедно с него. На 19 е , Пловдив ( близичко ми е :P ). Когато го погледна някак си чувствам онова, което никой до сега не пожела да ми даде. Имаме много сходни интереси и колкото и остри камъни да сме и колкото и разногласия да имаме сме заедно . Аз самата се съмнявах, че бих здържала толкова време с някого, но както казват старите хора – никога не знаеш от къде ще изкочи зайчето :)

Четвъртък вечер беше магическа. Заведе ме у тях, завърза ми очите, бях ужасно стресната, защото не знаех какво става… Когато махнах шала целия апартамент беше тъмен и имаше пътечка от свещи … Имаше листчета, на които пишеше най – прекрасните думи които някой някога може да си представи…Имаше и роза :) Направо летях.. Докато следях пътечката от свещи и четях дуимте си зададох въпроса „Защо?“ и все още не мопга да си отговоря на него … Понякога човек търси любов и умисвка, инежност от всеки – от детето на учлицата, от магазинерката, от стария човек на улицата, от бармана в кафето … а никой, за Бога, никой не я дава… Много често хортата се молим само за малко топлина от някой човек, а точно той става сляп за нашите молби и желания. Аз видях моето момче и се радвам че не останах сляпа за него, защото слепотата е нещо ужасно страшно …

Тук! :)

Днрс имах късмета ( нещастието) да си остана вкъщи. Вчера се натрових от едно прекрасно прясно мляко, което не искам да помириша в следвящият месец. Но… нали знаете когато човек седне да готви трябва да тръгне с мисълта, че от опит глава не боли – само корем :)   И сега си търпя последствията :) Тъпча се с Диган и активен въглен и всичко ми е 6…

Последно време много се зарибих по „Отчаяни съпруги“… За Бога много мъдър филм стига да имаш нерви да гледаш всичко.

Доста неща ми се случиха тази седмица  – правихме един проект по история, който за всеобщо учудване се оказа добър :) и сме си горди с него ( поне първите 3 пъти, в които го гледахме). Групата беше доста странно сформирана – бяхме 3-ма човека – аз, Венци и Рачко, а от части и метъла ( съученици), но и 4-римата сме ужасно различни … Всъщност тук … в  моя клас ( ако мога да го нарека така) всички сме много различни един от друг, но проблема идва от там, че всички сме и остри камъни, което, сещате се, е доста кофти комбинация… Та … както и да е направихме проекта под ръководството на нашия историк и аз останах шашната как толкова различни характери и мнение могат да се сработят и всички да са доволни. Това, което приложи той беше   много странно, ако трябва да съм честна не знам как успя, но наистина проработи като механизъм.

Пффф, стоя и ви занимавам с глупости, но истината е, че се чувствам ужасно сама в момента. Дядо ми за пореден път беше на химиотерапия и всичко е ужасно изнервено, а аз си оставам ревнива както винаги. Просто понякога човек има нужда от грижи и внимание, а няма кой, разбирате ли? Просто всичко понякога е въпрос на една прегръдка.

Онзи ден когато бях свършила с проекта … Никой от близките ми не беше пожелал да го види… Може би защото те са далеч от всичко това, но аз имам нуждата някой да погледне, това което преавя, да ме подкрепи … Все пак амбицията е важна … Та идеята беше, че проекта ми е дълъг около 8 минути… Ако някой ми беше дал това време, тези осем минусти … просто така, да ги изгуби с мен може би щях да бъда една идея по-щастлива за вбъдеще…

Както и да е! Излитам :) трябва да помагам и да се грижда за 2 обекта в другата стая :) за сега толкова от мен :)

Публикувано в: on октомври 22, 2008 at 5:48 pm Вашият коментар

За вас – Родители!!!!

Публикувано в: on октомври 8, 2008 at 6:19 pm Вашият коментар