Така и след толквоа време мързел и безподобно невежие спрямо блога си реших да пиша пак, защото пак съм пред една много симпатична дилема … Тази седмица е преди Коледа … Много искам да се прибера в Завет, за да видя родителите ми, защото въпреки всичките ни дразги ми липсват ужасно. Много искам да се прибера и да ги нагушкам, но … Не знам кое е правилното да остана тук с баба си и дядо си и приятелите ми или там с родителите си… Не съм се връщала отдавна на север, към моя север, а следващият път, в който мога да се прибера и да ги видя ще е април. Вчера баща ми беше в София и не се видяхме, а тя е толкова близо… И сега се чудя дали да наравя крачката и да отида …
ГОворих с Ники, ноп той е прекалено пристрастен. Много се ядосах, защото той не гледа от тази, моята страна. Той никога не е бил далече от семейството му, а и не са били толквоа близки, за да му липсват. Той иска да остана тук, за да сме заедно, но какво ще е вярното решение …
ДОпитах се и до Дид. Тя ме насръчи да замина, но има някакъв страх в мен, който ми казва „Спри!“ и съм адски объркана.
Днес си взех бележка за цялата седмица
….
