Лош късмет….

От доста време не бях писала тук просто, защото имах доста простотий, за които трябваше да мисля, но ако бяха останали само простотийте би било добре… Просто при мене лошите и добрите неща не идват на порцийки а наведнъж …

  Та … така да започна от там, че съм в болнични заради някакъв си симпатичен добре оформен вирус и не излизам от 3 дена, което направо ме сбъркваи съм станала някаква луда чатърка … Ужас

Във неделя получих един от най – ценните си подаръци – сова  (обожавам совите). Плучих совата от Ники, а за мене тя значеше нова надежда, щастие и всичко хубаво, което може да се случи на човек. Много и се зарадвах!

Но нещеш ли вчера си стоях пред компщтъра … бях напълно сама и чаках Слави да се прибере от работа … Бях правила през деня едно слайд шоу с наши снимки, но така или иначе не стигна до него , а и няма и да стигне … И както си стоях получих SMS, че всичко между нас е свършило, защото той още изпитвал чувства към бившата си … На мене ми се скапа супер много настроението и то не за друго, а просто, защото точно преди 3 дена го бях питала за нея дали не иска да се върне там и т.н. … и чак сега той се сети, че има нещо куъм нея – към жената, която обиждаше как ли не … Даски тъпо ми стана … просто никъде в този свят няма нещо, което да дадеш добро и после да не нарани … За това съвет: дръжте всичко, което обичате по-далече от себе си, за да може когато си тръгне да боли по-малко …

Relax!!!!

ООО, ДА!!!!!!  Мисля, че и този път ми се размина! Скоро ме бяха питали кои са едно от най – щстливите ми мигове – Е, определено този е един от тях! И сега се надяваме тесътовете да са верни, ако са … Просто ще летя …  осхте дълго!!!
Добро и прекрасно утро на всички!!!!!

Ужасът!!! Сама !!! Страх!!!

ДНес преживявам ужасен кошмар … Наистина сега се моля на Бог да е с мене … Адски се страхувам и се чувствам все по- сама …. Имма чувството, че съм бездна … Дано края да е добър … Дано има щастливо утре …

Прерязани вени …

 Понякога спирам за миг и си мисля какво имам какво очаквам, какво търся, какво искам …

Днес беше пак един такъв момент… Не знам защо ме е хванала толкова депресията или просто това е периода, в който прогледвам за нещата от живота си, но осъзнавам колко съм сама… Приятелите ме предават постоянно – кой ме забравя, кой зае*ава, кой просто забравя за съществуването ми точно в онези моменти, в които човек има нужда от ръка на рамото му, от някой, който да го прегърне, а не само да попиташ как си аз да отвърна със „зле“ и с обяснение и нещата да свършат така, просто така …  понякога просто ми идва да си прережа вените, защото явно приятелите ги няма … Ето стигнах отговора защо хората си плащат за любов … Защото просто няма кой да те обича без да си платиш … И тази вечер имам огромната нужда просто някой да ме прегърне… Но той пак липсва … Имам само вените си …

21. 11 – Ден на хистиянското семейство…

 

 

 

 

Здравейте и честит празник на всички семейства по света! Искам да изпратя едно послание към вас – просто се ценете и се любувайте един на друг, защото никога не се знае кой до кога и къде … Семейството е най – важното нещо в живота на един човек, а когато то липсва просто доста голям процент от съществуването ни се обезмисля.

Понякога се ядосваме един на дру, караме се , наскърбяваме се взаимно, но има обич има топлина в момента, в който просто някой те прегърне или ти се обади, за да ти каже , че те обича, просто така… Без да обяснява, без да се чувства виновен – ОБИЧА ТЕ!!!

Онзи ден правих тест, в който имаше въпрос какъв подарък искам за рожденния си ден и моят отговор беше, че искам да бъда със семейството си, а не сама, не с приятели …

Но явно съм егоист, защото и днес искам същото, и днес искам да съм с тях, да се почувствам вкъщи за час … Или просто за една прегръдка … И това адски боли защото тези хора аз скоро няма да ги видя и с времето ми стават все по- далечни… Говорим си като стари приятели – всеки казва, че е добре, че няма проблеми, че живота му е песен, но ах как знаем , че не е така … и че все още ни боли …

Всичко е каша когаот си сам и когато няма на кого да разчиташ или просто да споделиш емоцийте си …

Е, дано вие сте щастливи! ТОва е страхотен празник, който хиляди деца по света си мечтаят да прекарат със семейството си, и ако вие имате тази възможност не я пропилявайте, защото повярвайте ми няма нищо по-хубаво от това да се почувстваш обичан !

 

 

Как си?

Така … ВИдяло се е, че и днеска ще се пище … Но какво да се прави …

Та … искам да ви задам един въпрос, който много хора не са го чували …. Как сте? Как се вучствате … Какво става с вас …

Искам да знам, защото, колкото повече дни минават от живота ми толкова повече виждам как никой не се спира и не пита човекът до него как е … понякога това е много жалко … но пък е такъв огромен факт …
Може би всеки прави блога си с единствената надежда да може да сподели с някого или просто да поговори… Просто така … Ние всички се нуждаем да споделяме, да търсим, да се страхуваме, да плачем  и да мечтаем, или просто казано на кратко се нуждаем от щастие (защото точно то обхваща всичко, от което имаме нужда).

Бъдете щастливи и моля ви ишете как се чувствате след като прочетохте това?

Сексапил? Крсорта? Що за животни?

 Днес реших да попиша на тази тема просто, защото в самотео начало я споменах и после всичко свърши до там …

Днес цял ден търсих еротиката и красотата в хората… Наблюденията ми остановиха (което много ме учуди), че сексапилните същества са на много по – горестоящо място място от красавиците … И цял ден си задавах въпроса защо !?

Намирах сексапила навсякъде – в начина по който момиче уиздишва цигарения дим, как часовникът на мъж пада когато той смъкне ръката си надолу, как някой говори, как някой се държи, как някой яде и пие … Как някой просто гледа … Много мислих и стигнах до извод, който може би няма да се нрави на никого, но според мене красив може да стане всеки (операции, прансплантации, корекции…),  но сексапила просто не може да се постигне току така да не кажа изобщо … Та … определете себе си от коит сте … ако имахте само тези 2 категорий – красиви или сексапилни?

Дилемата ….

Спомен за един приятел… и един живот. ..

И тази вечер съм сама пред компютъра … този път с различен ден … Намерих си момче което да ме обича и уж за сега нещата бяха добре…

Днес имах среща с един мой бивш съученик от северна бг… и толкова много неща си спомних … всичко е някак си толкова болезнено… Той дойде в Пловдив. Името му е Георги и навремето ми беше страхотен приятел(а и до сега е такъв) … Беше си същия … и след 2 години … и след толкова много неща, който му се бяха случили … Същия си беше … Моето ропшаво синеоко същество …

говорихме си доста …Той беше доста изморен – беше работил цял ден, но намери време да се видим… Попитах го дали е щастлив… И той просто ми каза, че не е бил по-щастлив от сега … При коеот аз се замислих същото нещо за себе си… Дали съм щастлива? 

ТОй преди година прекъсна училище, намери си приятелка и работи… Щастлив е … а аз?! Аз… Онази с амбициите… Кога ще дойде времето за моето щастие?! Къде са сбъднатите ми мечти … В една грамота или в едно браво? Това ли е щастието …

Преди малко той ми звънна и пусна една песен(кючек), на която навремето много танцувахме … Навя ми адски спомени и незнайно защо плача… Все още не мога да разбера защо съм тук… Защо не се усмихвам и живота ми е толкова изкуствен и безмислен… Намирам някой човек в живота си, сглупявам, напускам го и съм сама .. пак и може би завинаги … Живея със спомените и с мислите, които просто се разливат в празното пространство на душата ми … И няма смисъл … Просто няма … Защото не съм щастлива….

В час по информатика …

Сега съм в час по информатика… пак обикновенните неща … Странно ми е защо хората си губят времето в злобеене и ядове, които просто не си струват … много ми е странно и смешно, макар виждам в себе си също такъв човек … и все пак всеки избира как да живее живота си и  как да съществува . Имам чувството, че днес е мнго каръшки ден, много ми е криво и смотано дано да се оправят нещата… Иска ми се тука наистина да пише нещата така както стават,защото не искам точно определено хора да четът  този блог и не мога да ограниа достъпа й …