Мисли…

колкото по-бързо действаш толкова повече не остава да мислиш и се втурваш в коловоза от сивота… И бягаш ( по възможност от себе си).., Усещаш аромата на гнило и най-лошото е , че той идва от теб … Загубен си, но не искаш да се намираш защото се плашиш от това, което ще видиш в огледалото…

То те побърква, разочарова, плаши, дразни и вбесява… И оставаш вено бързащи и недоволен електрон, който се отдава на студеното … защото то е всичко, което остава … Студеното толи … В очите… в огасналите очи … Студеното винаги те обича и те пази … Да съществуваш … Без смисъл …

Семейна / Несемейна…

Добро утро Току що зяпах за пореден път в сайта www.exooo.com ииизабелязах нещо почити незначително … Когато си оправях профила има едно поле с падащ списък, на което имаше думичките семейна и несемейна… И много се замислих … Семейна ? дали някога ще стигна този статут? Колко от нас са СЕМЕЙНИ ? може би за това усилвам музиката… за да не чувам мислите си, защото тежът … пречат осъкатяват … Семейна …. дали въобще съществува ?

какво значи семейството? Деца? Съпруг/Супруга? Толкова ми се иска да цъкна копченцето и да напиша семейна, но думичката НЕСЕМЕЙНА стои като клеймо до никнейма ми … Като нещо вечно … Като нещо мъртво…

Урок по РОДОЛЮБИЕ ( Сценична треска )

Ето го момента, в който вече мога да разкажа подробно какво се случи с проекта ни по история…

Миналата срябва го представихме в училищната актова зала. Това беше нашия птоект по родолюбие. Хората, които правихме проекта бяхме аз, Венци и Рачо (съученици). Положихме доста усилия както вече написах (мисля), но докато го правече никой не подозираше, че ще се наложи да го представяме все пак можеше и да си го гледат сами

Представянето беше в сряда, а на нас ни казаха за това вторник следобяд. Трябваше да напиша реч – до тук добре, но трябваше да я кажа и аз, което ме побърка … Вечерта имаше „Вечер на Вермута“ после Кирил ме изведе на кръчма … не бях драснала и ред все още, а речта ми трябваше … На чаша вермут се пишело по-добре – истина е !

Сутринта станах, пооправих се малко, топирах си косата ( реших, че си струва) и … тръгнах ..

Имам ужасна сценична треска …Направо се побърквам при мисълта, че трябва да говоря пред много хора и да представям нещо, което съм създала аз, защото ако то бъде отхвърлено не отхвърлят само есе или проект, а и мен самата, което е пагубно за мен. Най-неприятното беше, че трябваше да си чета есето, което написах по темата … Цял ден си припявах песента от „Грозна като смъртта“ Can`t Fight The Moonligh и определено помогна … Дойде представянето, Кирил дойде, което ме хвърли в небесата, защото имаш на кого да се облегнеш, има ръка, която можеш да посиниш от стискане и въпреки това някой да те прегърне и да ти каже, че ще успееш … Цялата треперех… Излязох … За моалко не се убих с токчетата, който си бях намъкнала, изстрелях си есето като картечница… Имах чувството, че викам, но това беше единствения начин, по който мога да изкарам някакъв звук от устата си, защото усещах сърцето си в трахеята… Цялата улсираше и имах чувството, че някакъв бизон е стъпил върху мен … Всичко свърши … поех си въздух и Лили дойде да ме гушне. Нямах и идея, че тя е там Бях ужасно щастлива – тя, Марин и Гочо бяха останали 2 часа след тежкия учебен ден, за да видят как ще се представя аз …АЗ!!!!

Почувствах се наистина обичана !!! Наистина !!! Благодаря ви Приятели!!!!!!!!! Благодаря ти й на теб, Пате!!!

В училище …

За пореден път стоя и цъкам на компютъра … Слушам някаква мазна чалгия в дясното си ухо, но и на нея се радвам добре де … сменям песента … и тя не можа да ме събуди … Така сега опитвам с поп/рок (идея си нямам за стилове на музиката).

Умирам за сън .. И в момента единственото нещо, за което мечтая е да стане 12:15 ( тогава приключва Деня!!! ) …

Звнъя на приятелката си да я събудя … НЕУСПЕШНО!!! Пак трбва да крещя не й ли писна ?

Мисля си за моето момче… Вчера пак имахме спор ( но дори не съм сигурна, че той разбра)… Как мога да обясня на един мъж, че жената предпочита да чува лъжи които са хубави , отколкото да й казваш истината … Така и той преживява ад и жената също… Щом си решил да караш с някакъв човек дълго време трябва да се учиш да спестяваш някои неща .. Глупаво, а? ама као знаете колко помага… Представете си (ще използвам най-глупавия пример, за да не се налага да използвам нецензорни думи): имате си мъж който е златен. От която и страна да го погледнете е уникален обаче един ден осъзнавате, че очите му (примерно ) не ви харесат и освен това ви дразнят и в един момент вие изръсвате имаш ужасни очи, не мгоа да те познасям и прочие . става скандал ,крещите, плачете , нагрубявате се обаче няма какдо да направите дори и да победите в спора… Съгласете се – не можете да му извадите очите или може?

Просто искреноста понякога тежи доста, а нищо не може да се промени за добро или лошо …

Е, какво мислите, права ли съм ?… Или да ви избода очите

Нещо ново :)

Здрасти! Сега публикувам последното нещо, което наисах и се надявам да ви харесва EnjoY!

Безплатен секс

Чук-чук ? Тук ли си ? Би ли ми отворила ? Ела… Просто завърти ключа и остави всичко на мен, но не очаквай да ти платя ….

Легни, съблечи се … Разтвори бавно бедра …Прелъсти ме! Няма ли да ми направиш вечеря?

Дошъл съм чак до тук. Нима очакваш да остана, ако не съм доволен от условията ?

Изглади ми панталона, изпери дрехите ми … И бельото! И не си помисляй и за миг да се нацупиш или да кажеш, че си изморена. Безплатните жени нямат право на това.

Усмихвай се! Изглеждай естествено и донеси една водка веднага.С два кубчета лед ( както я обичам).

Облечи си нещо секси – поглези ме. Аз съм мъж. Не очаквай да те питам как си , а ако ти го задам като въпрос просто кажи „Добре” или „Щастлива”. Аз не искам да знам истината…

…Защото ме караш да се чувствам нещастен когато си мислиш, че не виждам сълзите ти, когато ме удряш … Когато си тръгваш. За това те искам такава – евтина и безпощадно търпелива.

Събличай се бавно! Направи ми масаж. Тук съм за моята доза безплатен секс. Веднъж седмично … Това е ролята на втората жена… На любовницата! А аз съм тук, за да си взема всичко, което ми липсва там – вкъщи.

Не се надявай, че ще остана с теб … Или ще се влюбя. Ти винаги ще си сама и ще бъдеш моята машина за секс (или на някой друг), която се нуждае да се пускат малки жетончета, за да дава всичко от себе си .

Сваляй си роклята, скъпа … Време е … Дойдох, пуснах жетончето.

Късметче & Моето момче …

От доста време всяка сутрин проверявам късметчето си в един сайт www.emate.com Късметчето ми тази сутрина беше: „От което черпим добро, от същото може да черпим и зло, а и начин да избегнем злото. Така например дълбоката вода е полезна в много отношения, но е и вредна – може да се удавиш в нея. Ала това може да се избегне – научи се да плуваш. Демокрит“ …

за пореден ден установих и че плуването ми куца и то доста

Искам да се похваля ( да не ми е уруки де ), че с Кирил всичко върви добре… Вече 7 месеца сме заедно и съм ужасно щастлива … Уви само той остава до мен. Чак сега успавам да си обясня какво значи че приятелите и роднините са до време.

Искарвам всяко свободно време заедно с него. На 19 е , Пловдив ( близичко ми е ). Когато го погледна някак си чувствам онова, което никой до сега не пожела да ми даде. Имаме много сходни интереси и колкото и остри камъни да сме и колкото и разногласия да имаме сме заедно . Аз самата се съмнявах, че бих здържала толкова време с някого, но както казват старите хора – никога не знаеш от къде ще изкочи зайчето

Четвъртък вечер беше магическа. Заведе ме у тях, завърза ми очите, бях ужасно стресната, защото не знаех какво става… Когато махнах шала целия апартамент беше тъмен и имаше пътечка от свещи … Имаше листчета, на които пишеше най – прекрасните думи които някой някога може да си представи…Имаше и роза Направо летях.. Докато следях пътечката от свещи и четях дуимте си зададох въпроса „Защо?“ и все още не мопга да си отговоря на него … Понякога човек търси любов и умисвка, инежност от всеки – от детето на учлицата, от магазинерката, от стария човек на улицата, от бармана в кафето … а никой, за Бога, никой не я дава… Много често хортата се молим само за малко топлина от някой човек, а точно той става сляп за нашите молби и желания. Аз видях моето момче и се радвам че не останах сляпа за него, защото слепотата е нещо ужасно страшно …

Тук! :)

Днрс имах късмета ( нещастието) да си остана вкъщи. Вчера се натрових от едно прекрасно прясно мляко, което не искам да помириша в следвящият месец. Но… нали знаете когато човек седне да готви трябва да тръгне с мисълта, че от опит глава не боли – само корем   И сега си търпя последствията Тъпча се с Диган и активен въглен и всичко ми е 6…

Последно време много се зарибих по „Отчаяни съпруги“… За Бога много мъдър филм стига да имаш нерви да гледаш всичко.

Доста неща ми се случиха тази седмица  – правихме един проект по история, който за всеобщо учудване се оказа добър и сме си горди с него ( поне първите 3 пъти, в които го гледахме). Групата беше доста странно сформирана – бяхме 3-ма човека – аз, Венци и Рачко, а от части и метъла ( съученици), но и 4-римата сме ужасно различни … Всъщност тук … в  моя клас ( ако мога да го нарека така) всички сме много различни един от друг, но проблема идва от там, че всички сме и остри камъни, което, сещате се, е доста кофти комбинация… Та … както и да е направихме проекта под ръководството на нашия историк и аз останах шашната как толкова различни характери и мнение могат да се сработят и всички да са доволни. Това, което приложи той беше   много странно, ако трябва да съм честна не знам как успя, но наистина проработи като механизъм.

Пффф, стоя и ви занимавам с глупости, но истината е, че се чувствам ужасно сама в момента. Дядо ми за пореден път беше на химиотерапия и всичко е ужасно изнервено, а аз си оставам ревнива както винаги. Просто понякога човек има нужда от грижи и внимание, а няма кой, разбирате ли? Просто всичко понякога е въпрос на една прегръдка.

Онзи ден когато бях свършила с проекта … Никой от близките ми не беше пожелал да го види… Може би защото те са далеч от всичко това, но аз имам нуждата някой да погледне, това което преавя, да ме подкрепи … Все пак амбицията е важна … Та идеята беше, че проекта ми е дълъг около 8 минути… Ако някой ми беше дал това време, тези осем минусти … просто така, да ги изгуби с мен може би щях да бъда една идея по-щастлива за вбъдеще…

Както и да е! Излитам трябва да помагам и да се грижда за 2 обекта в другата стая за сега толкова от мен

За вас – Родители!!!!

Чуйте Родители!

Самотен ден … Поредния Самотен ден…

Ето го и разказа, кото ви бях обещала … скоро .. .преди месец-два :)

- Здравей! – прошепнах тихо, а тя подаде ръката си. Поех я и я ценунах. Тогава усетих как тя леко потръпва.

- Ела, седни тук! Трябва да поговорим…-промълви тя, отне ръката си от моята и направи жест към стола.

  Аз я гледах втрещен. Тя се бе разхубавила адски много. Изглеждаше като принцеса – толкова савършена, толкова изискана, но пак тя, пак Стела, моята Стела. Със същия див и весел поглед, с нейния огън във вените, които целувах с години…

 -Как си, Ив? Какво става с теб?-промълви тя и отпи от чашата си.

-Ти кажи, Стела. Какво е станало, за да ме потърсиш след толкова много време? Нима се нуждаеш от мен? – попитах аз подигравателно(а така исках да я целуна отново).

- Стига! Защо не се променяш?! Същото мрънкало както преди…

- Хм… Това прозвуча като „Липсваш ми!” – вметнах с ирония и й намигнах леко.

- Каквото и да значи, Ив, няма да го разбереш. Та…искам да започна с това, че съжалявам …

- О, съжаляваш! Хм… Какво целиш, Стела? Да ме приютиш, да ме разориш, да правиш секс с мен, да ме убиеш и да забравиш за мен?

- Не! Не това! Поне не за сега… Просто всичко е толкова сложно.

- Как няма да е сложно! Та ти си едва на 20!-  повиших тон аз, но всичко за момента протичаше в границите на нормален,спокоен разговор.

И когато почти бях изпуснал нервите си тя просто се усмихна и огря целия свят. Омекваха ми капачките от тази жена, от моята Стела.

- Виж скъпи, остави този сърказъм. Или си до мен или не. Този път се забърках сериозно и ако желаеш да ми помогнеш кажи, ако не – няма нужда да си губим времето.

- Окей! Кажи какво става? Какъв е проблема,малката? Изглеждаш разтревожена.

- Може би. – прошепна тя и хвана ръката ми, която бях поставил непосредствено бизко до нейната. Делеше ни чаша „Маргарита” и няколко години …

- Виж… Направих грешка. Бях там, където не трябваше и сякаш не ми остава много време тук …

- А малката, така ли? Да не би ще ходиш някъде ? На село?-попитах я аз заядливо и тя започна да се изнервя…

- Казах нещо, Ив! Не ми губи времето!

Тя облече коженото си палто, грабна чантата си и изфуча през вратата, а аз стоях и гледах втрещен. Хванах сакото си и побегнах след нея. Косите й се вееха като златни нишки, беше се сгушила  в палтото си като дете, а тракането на токчетата й отекваше. Затичах се и я хванах силно за ръката.

-         Махни се! Пусни ме! Нали те помолих да не си губим времето? Радвам се, че се видяхме и това е…

-         Виж, Стела, как искаш да реагирам?! Падна ми от небето, не съм те виждал от три години, Станала си прекрасна, но не знам за какво си дошла. Имам толкова неща, които исках да ти кажа, но ти бързаш …

-         Нямам време, бе човек! Всеки момент мога да си отида!

-         Малката, в какво си се забъркала?

Тя сведе глава и тръгна към една пейка. Аз я последвах и седнахме двамата.  Помълчахме малко.. Тя взе един паднал, пожълтял лист и се усмихна …

-         Знаеш ли как ми лиспват миговете с теб, калиите, които ми подаряваше, омлета, който правеше… Е, не беше толкова вкусен, но беше с любов и с толкова много маслини (които не обичам)… Да, знам, жеста беше важен, но се наложи да си тръгна и …

-         Наложи се? ! Не се оправдавай!

-         Не мислиш ли, че е късно за оправдания, Ив? Не съм дошла да се извинявам или да се оправдавам, просто искам помощ, ако можеш или искаш да ми я дадеш-добре, ако не – не и това е …

-         И все пак, ако сега не те питам няма да ми се отдаде друга възможност.

-         Окей! Знаеш какво работя. Ти също беще поръчан и аз трябваше да си свърша работата, но се влюбих в теб. Тръгнах си и казах, че съм разкрита… Преместиха ме в друга държава, нова самоличност и прогдължих да работя …

-         Още работиш това, нали ? А беше обещала да спреш …

-         Ив, от това измъкване няма, а и съм идеална – правя го пет години вече. Кой би заподозрял малко, непълнолетно момиче? Тя може да е просто една ефтина проститутка и това е.

-         И все пак не се ли чувстваше гадно? Поне първите няколко пъти?

-         Хей, за да очистиш човек той трябва да си го е заслужил.

-         Стела, ти не си съдия, нито Бог. Не си човекът, който да определя кой да живее и кой не.

-         Да, но щом мога да убивам, значи имам правото да съм съдия, а и това е работа като всяка друга – дават ти задача, изпълняваш я, възнаграждават те. Къде е проблема?

-         Да, и за това питам като няма проблем защо си тук? За да ме обичаш?

-         Надали … Виж, оплесках нещата, защото убих този, който не трябваше и сега ме търсят, а най – лошото е, че май са ме намерили …

-         Ей, по-спокойно… Аз съм тук, ще оправя нещата. Ще звънна няколко телефона и всичко ще се нареди. Не се шашкай… само кажи кой е …

-         Той, Той е!

-         Той ? моля?! Мъртъв е?!

-         Да …

-         И ти го …

-         Да.

-         И как, дете, как?! Недоумявам!

-         Ами както всички останали. Той беше в “SX” и аз отидох там. Бях в ролята на проститутка. Той веднага ме забеляза и дойде при мен, попита „Колко?” аз казах цената си и се качихме в хотела. Преди да започнем бях проучила, че му харесват перверзиите и садо-мазо. Отидохме в стаята. Разкъсах му дрехите и го завързах за леглото. Извергът стенеше от удоволствие. Запуших му устата с бикините си…

С подробности ли го искаш?

-         Ти как мислиш? Нали знаеш: „Иначе е загуба на време”.

-         … И разтворих крака пред него. Започнах да мастурбирам с дръжката на камшика. След това започнах да го удрям. Тогава той се усети, че има нещо, че камшика е истински и боли много. Оставих камшика на страна и отворих една бутилка шампанско. Залях го, а той се побъркваше от кеф.  Тогава извадих една спринцовка от чантата си и я напълних с шампанско и докато той се опитваше да се измъкне забих спринцовката в една от вените му и я изпразних. След минута въздуха стигна до сърцето му, той умря, а аз просто си тръгнах. Не знаех, че това е Той. И от тогава ме търсят …

-         Ох… защо не спря на време?

-         Хей, мислиш ли, че можех да спра?! Аз бях малка и неразумна и имах честа да бъда единствената жена в онзи свят…

-         Славата разхищава …

-         Не само славата, а и парите…

-         Може би,  може би…

Аз станах и позвъних на няколко човека, от моето минало. По време на разговорите не спирах да я гледам как стоеше и си играеше с листото … Тя, човекът, който си заслужаваше …

-         Нещата се уредиха! – казах аз след като прибрах телефона в джоба си. – От утре си Силвия Ованес. Доволна?

-         Сигурен ли си?

-         По сигурен не мога да бъда.

-         И защо ще го направиш? – притесни се тя (когато има проблем на челото й се образуваше малка бръчица).

-         Зашото още те обичам, малката, а и знам какво е да бягаш от такива хора. Нали си спомняш, че и с мене беше същото. Не можех да изляза на кафе или дори до магазина. Наложи се да си сменя и самоличност и пол. Знаеш го, мила… утре всичко ще е ново, всичко ще е свършило.

Хванах я и я прегърнах силно. Тя се сгуши като дете в обятията ми и ме целуна както преди. Поседяхме десетина минути.

-         Хайде да тръгваме! – прошепна тя.

-         Сигурна ли си, малката?

-         Да, определено! – хвана ръката ми, стана и започна да ме дърпа, усмихвайки се.

-         По-добре ли си?

-         Дааа! – извика тя с досада и продължи да ме кара да стана.

-  Хайде да ядем захарен памук! Днес е последния ми ден като Стела Христакудис.

Станах изведнъж, а тя се затича пред мен.

Изядохме памуците си. Полюлях я на люлка (както преди) и не можех да смъкна очи от нея. Беше толкова прекрасна моята звездичка. Започнах да усещам как се влюбвам отново и се спрях.

Дойде време да си кажем „Довиждане!”, а така не ми се тръгваше…

Тя спря пред кръстовището, посегна към мен с малката си ръчичка и ме погали.

-         Тръгваш, нали ?- попитах я аз със забит поглед в земята.

-         Да.. няма как да остана.

-         Утре в шест ела.  Всичко ще е готово.

-         Пак тук ли?

-         Отново тук. – усмихвнах се аз.

-         Ех, ти и твоите корекции.

-         Иначе нямапше да ме обичаш, ако всичко ми беше наред.

-         Прав си, да… Та това беше. Ще гледам да не използвам твоите връзки отново… И благодаря!

-         Няма за какво, звездичке!

-         Чао!

-         Сбогом!- промълвих аз, а тя се обърна и тръгна да пресича. Светофара беше зелен… зелен като очите й, като живота в тях …

Тогава фиксирах вниманието си върху шофьорът, който беше спрял, чакайки своето зелено. Той я гледаше и беше обсебен от красотата й. Тогава по лицето му се плъзна една сълза. Отпусна съединителя и даде газ. Блъсна я, смаза я, аз просто гледах малкото й трупче в средата на платното. В този момент телефонът ми звънна:

-         Да?

-         Поръчката е изпълнена. – чу се женски глас от слушалката.

-         Знам, аз съм тук.

-         Какво става, Ивет? Защо го искаше? Боли ли те още за нея?

-         Да, боли, но отмъстих на малката.  Какво можех да направя?!

-         Не трябваше да избираш точно този човек да я убие. Та това е собствения й брат!

-         Всичко му кажи на него! Нека дори да разбере каква е! Нека да разбере, че Ив е Ивет, онази Ивет – суквартирантката на сестра му. Всичко му кажи и ако не си пререже вените го направете вие!

-         Разбрано.

-         Надявам се! Всеки трябва да си плаща, за всичко да си плати! Това бяха три години чакане… Нея чаках … аз не съм останалите й женички!

-         Хей, по-спокойно!

-         Вече е късно за спокойствие!- казах, затворих телефона и тръгнах да пресичам по същата зебра, към същия светофар, към моето  зелено…